Последния ми пост е от 1-ви август... лоша, лоша фея. Съвсем занемарих блогърската си същност. Имам си извинителни причини. Сдобих се със симпатична работа, заех се с друг блог, чиято идентичност няма да разкривам, дипломни ме зовяха...и тъй нататък, а и прекалената социализация в един момент си каза думата.
Но всичко това е преодолимо и започвам есенния сезон с много сили и желание за творби на красоти. Днес ще обикалям магазините и утре започвам интензивно бижуто-майсторене, и уъркшоп ще предприемам. Колко съм фръц, нали.
В този си пост само набързо ще нахвърлям разни пикови моменти из изминалия месец, затова и го кръстих Хаос.
Нали пътувам, често и по-много към София и обратно и нерядко се натъквам на чудни чудесии из градския и бдж-ейския транспорт и всеки път си казвам "запомни го това, ще стане разкошна история" и разбира се докато се прибера съм забравила, но един случаи остави сериозен отпечатък в съзнанието ми.
Ще го нарека "Ватманката". Симпатично нещо са то трамваите. Докато пътувах към централна гара с номер 12, на Гарибалди се качи леко подпийнал и силно дразнещ гражданин, етническата му принадлежност не е от голямо значение, който качвайки се в трамвая бутна една жена и прецени, че вината всъщност е нейна, тя е стояла кротко на пътя му, той не е залитнал и паднал върху нея, движенията му са били напълно съзнателни, плод на добре премислена траектория... Подпийналия гражданин, който в името на неповторенията ще нарека Зефир, започна гневна тирада срещу изпречилата се на пътя му леличка и всички мислехме, че няма скоро да спре. Да ама не. От ватманската кабинка се чуха не дотам възпитани коментари към Зефир и наставления, че ако не спре веднага ще "излети". Гласа бе женски, но никой не подозираше колко точно женски. Разбира се Зефир, като всеки уважаващ себе си пиян човек, не си и помисли да търпи заплахи и препоръчения и атмосферата стана много нецензурна. Напред и назад летяха обиди, но момента, в който Зефир прояви несъобразителността да спомене майката на женския глас от ватманската кабинка, се оказа ключов за ситуацията. Зефир, а и нас, останалите пътници в трамвая ни чакаше изненада. Вратата на кабинката се отвори и се разкри доста фантастична гледка. Метър и петдесет висока, слабичка жена с гигантски лост в ръка... Зефир леко се стресна, но поразмисли, повъртя се и реши, че момента не е удобен да пази мъжкото си его и изхвърча през отворената врата. Да, но малката лосто-държачка хич и не мислеше да се отказва, погна го с оръжие в ръка и известно време се гониха, изключително комично пред Халите. В крайна сметка изхода настъпи доста бързо. Зефир се оказа по-бърз и успя да избяга и все пак да спаси живота си. Ватманката нарами лоста и доволна се прибра в кабинката си и продължи по пътя. Никой нищо не и каза. Не знам от страх или страхопочитание, или и двете.
Не знам практика ли е ватманите да си държат лостове до себе си на работа или тази, в частност е далновидна и предвидлива, или просто луда, но ситуацията доста развесели прибирането ми. И като се замисли човек, сериозно преплитане на еманципация, техничност и майчинска обич са били нужни на малката лосто-държачка, за да погне два пъти по-голям мъж, пък и да го "надвие". Дали всички ватманки са такива? И не мога да не се запитам, Евгени Минчев дали е имал свой лост в своята си ватманска кабинка или времената са били други...?
И други подобни, но с липса на насилие, чудесии ме връхлитаха, но вече забравих последователността им и съм решена да не позволя това да се повтаря. От сега ще си записвам всичко. Измайсторих си разкошен фейски дневник с много декупаж, от рециклирана хартия, скоро и снимки ще кача.
Взех си и шевна машина най-накрая, така че и шиените творения ще ви покажа скоро. С наличието на шевна машина всичко става по-красиво.
И билките трябва да наснимам. Сериозна реколта тази година. Запасих се с мента и босилек за зима напред. Само от две саксии и непрекъснато подрязване.
И за зеленчуковите кюфтета от елда ще ви разправям, но сега тръгвам. До по-късно. И внимавайте в какво състояние се качвате на трамваи, никога не знаете какво се крие в малката ватманска кабинка!
