сряда, 1 август 2012 г.

На стоп

На стоп и на палатка на плажа. Две първи за мен.






Особено приключенски се каза стопа. Никога не бях пътувала на стоп и противно на очакванията ми много ми хареса. (с изключения на пловдивския участък, където жаркото, зло слънце пресуши освен водните ни изобилия и известно количество от ентусиазма ми)

Тръгнахме рано от София, към 8 и около 9 ни спря първия от петте ни превоза. Придвижването до Пловдив се случи на три пъти и не се отличаваше с някакви сериозни трепети.

Озовавайки се на Пловдив наивно предполагахме, че и тук няма да чакаме дълго и а-ха да ни спрат, да ама не. Близо два часа размахвахме палче нагоре-надолу и никой не спираше. В разстояние на около 50м. се бяха разположили още няколко двойки стопаджии и те не разполагаха с повече късмет от нашия.
Имаше един самотен тип, който чакаше от преди нашето появяване и остана под сянката на дървото, под което се беше настанил и след като ни качиха. Дано е имал късмет и до края на деня да се е предвижил.

И така след два часа, водата ни привърши, качиха останалите стопаджиии и ние се настанихме на сянката, която освободиха. След няколко минути спря новичка шкода с много черен и много кожен салон и ни качи до Ямбол. Някои биха определили шофьора като "мутра", за мен остава симпатичния чичко с татуировки, бръсната глава и тясна, черна блузка, който караше с 180км, чийто климатик поддържаше постоянните 18 градуса и който прелетя магистралата до Ямбол за около час. Разкошен човек. Не беше качвал стопаджии досега, дано да сме направили прилично впечатление.

И така бързичко пристигнахме на Ямбол и скоро след това ни взе един много мил човек с много симпатично комби и изключително стабилен климатик до Бургас. Споменахме, че водата ни е привършила и той така се разшета да ни даде своята, че си разля айранчето. Много готин тип. И пусна дъ бест от Ю2.

На Бургас, вече доста изморени, съвсем леко обезсърчени, почакахме известно време, гадаейки марката на следващия ни превоз и не щещ ли отбива голям, сребърен БМВ 7, багажника му се отваря и чака. Първия момент се зачудихме, на нас ли спира, в багажника ли да се настаниме, но във втория се нахвърлихме в посока колата. Оставихме раниците и тримата, не в най-завидно състояние на дух и тяло с особено внимание и недоверие се метнахме върху лъскавата, черна кожа. Чичкото само ни попита до къде сме и на един дъх ни закара до Несебър.

Един вид това пътуване сериозно ме накара да се замисля за стереотипите и в частност за тези за "мутрите". Цели два екземпляра, принадлежащи към това съсловие, качиха трима стопаджии в новите си лъскави возила. Аз съм нова в тази сфера (стопаджийството) може и да си е практика и все пак мен си ме изненада приятно.

В Несебър, на плажа ни чакаше опънатата палатка на плажа, на няколко метра от водата. Ако ще идете на палатка на Несебър - края на Южния плаж, в непосредствена близост до нудистите е вашето място.

Несебър не ми хареса. Ако не беше Тиесто-то палатката нямаше да е там, но в името на съчетаването всичко е възможно.

Плажа и водата, обаче са разкошни. Чистичко е, няма водорасли.

Голямо количество руснаци.

На главната улица в Новия град, в рамките на няколко метра можеш да пиеш фрапе за 2 или за 6лв, или пък да хрупаш картофки за 3 или 7лв.

На връщане се прибрахме само на два пъти, много директно и бързо.





Много съм доволна от пътуването и палатката и плацикането.
Стопа се оказа голям кеф и емоция. НО носете си повечко вода, шапка и УДОБНО ОБУВКИ.
Оу и рол-онче, не се знае кога ще спре Ферари или Бентли. Няма нищо невъзможно.

Полезно : http://www.stopbg.com/


Няма коментари:

Публикуване на коментар