На село

Колко, колко прекрасно е на село!

Особено пролетта. Такова едно идилично. Баба сади босилек и цветя из градината, дядо прекопава малините, котето гони бубулечета, а Джакс не може да реши къде му е по-удобно, на топло или под навеса, на сянка. И така неизбежно ти става поетично.

В този ред на мисли, ето едно от любимите ми стихотворения

В цъфналата ръж


Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?