понеделник, 8 октомври 2012 г.

Хаос



Последния ми пост е от 1-ви август... лоша, лоша фея. Съвсем занемарих блогърската си същност. Имам си извинителни причини. Сдобих се със симпатична работа, заех се с друг блог, чиято идентичност няма да разкривам, дипломни ме зовяха...и тъй нататък, а и прекалената социализация в един момент си каза думата.

Но всичко това е преодолимо и започвам есенния сезон с много сили и желание за творби на красоти. Днес ще обикалям магазините и утре започвам интензивно бижуто-майсторене, и уъркшоп ще предприемам. Колко съм фръц, нали.

В този си пост само набързо ще нахвърлям разни пикови моменти из изминалия месец, затова и го кръстих Хаос.

Нали пътувам, често и по-много към София и обратно и нерядко се натъквам на чудни чудесии из градския и бдж-ейския транспорт и всеки път си казвам "запомни го това, ще стане разкошна история" и разбира се докато се прибера съм забравила, но един случаи остави сериозен отпечатък в съзнанието ми.

Ще  го нарека "Ватманката". Симпатично нещо са то трамваите. Докато пътувах към централна гара с номер 12, на Гарибалди се качи леко подпийнал и силно дразнещ гражданин, етническата му принадлежност не е от голямо значение, който качвайки се в трамвая бутна една жена и прецени, че вината всъщност е нейна, тя е стояла кротко на пътя му, той не е залитнал и паднал върху нея, движенията му са били напълно съзнателни, плод на добре премислена траектория... Подпийналия гражданин, който в името на неповторенията ще нарека Зефир, започна гневна тирада срещу изпречилата се на пътя му леличка и всички мислехме, че няма скоро да спре. Да ама не. От ватманската кабинка се чуха не дотам възпитани коментари към Зефир и наставления, че ако не спре веднага ще "излети". Гласа бе женски, но никой не подозираше колко точно женски. Разбира се Зефир, като всеки уважаващ себе си пиян човек, не си и помисли да търпи заплахи и препоръчения  и атмосферата стана много нецензурна. Напред и назад летяха обиди, но момента, в който Зефир прояви несъобразителността да спомене майката на женския глас от ватманската кабинка, се оказа ключов за ситуацията. Зефир, а и нас, останалите пътници в трамвая ни чакаше изненада. Вратата на кабинката се отвори и се разкри доста фантастична гледка. Метър и петдесет висока, слабичка жена с гигантски лост в ръка... Зефир леко се стресна, но поразмисли, повъртя се и реши, че момента не е удобен да пази мъжкото си его и изхвърча през отворената врата. Да, но малката лосто-държачка хич и не мислеше да се отказва, погна го с оръжие в ръка и известно време се гониха, изключително комично пред Халите. В крайна сметка изхода настъпи доста бързо. Зефир се оказа по-бърз и успя да избяга и все пак да спаси живота си. Ватманката нарами лоста и доволна се прибра в кабинката си и продължи по пътя. Никой нищо не и каза. Не знам от страх или страхопочитание, или и двете.

Не знам практика ли е ватманите да си държат лостове до себе си на работа или тази, в частност е далновидна и предвидлива, или просто луда, но ситуацията доста развесели прибирането ми. И като се замисли човек, сериозно преплитане на еманципация, техничност и майчинска обич са били нужни на малката лосто-държачка, за да погне два пъти по-голям мъж, пък и да го "надвие". Дали всички ватманки са такива? И не мога да не се запитам, Евгени Минчев дали е имал свой лост в своята си ватманска кабинка или времената са били други...?

И други подобни, но с липса на насилие, чудесии ме връхлитаха, но вече забравих последователността им и съм решена да не позволя това да се повтаря. От сега ще си записвам всичко. Измайсторих си разкошен фейски дневник с много декупаж, от рециклирана хартия, скоро и снимки ще кача.

Взех си и шевна машина най-накрая, така че и шиените творения ще ви покажа скоро. С наличието на шевна машина всичко става по-красиво.

И билките трябва да наснимам. Сериозна реколта тази година. Запасих се с мента и босилек за зима напред. Само от две саксии и непрекъснато подрязване.

И за зеленчуковите кюфтета от елда ще ви разправям, но сега тръгвам. До по-късно. И внимавайте в какво състояние се качвате на трамваи, никога не знаете какво се крие в малката ватманска кабинка!

сряда, 1 август 2012 г.

На стоп

На стоп и на палатка на плажа. Две първи за мен.






Особено приключенски се каза стопа. Никога не бях пътувала на стоп и противно на очакванията ми много ми хареса. (с изключения на пловдивския участък, където жаркото, зло слънце пресуши освен водните ни изобилия и известно количество от ентусиазма ми)

Тръгнахме рано от София, към 8 и около 9 ни спря първия от петте ни превоза. Придвижването до Пловдив се случи на три пъти и не се отличаваше с някакви сериозни трепети.

Озовавайки се на Пловдив наивно предполагахме, че и тук няма да чакаме дълго и а-ха да ни спрат, да ама не. Близо два часа размахвахме палче нагоре-надолу и никой не спираше. В разстояние на около 50м. се бяха разположили още няколко двойки стопаджии и те не разполагаха с повече късмет от нашия.
Имаше един самотен тип, който чакаше от преди нашето появяване и остана под сянката на дървото, под което се беше настанил и след като ни качиха. Дано е имал късмет и до края на деня да се е предвижил.

И така след два часа, водата ни привърши, качиха останалите стопаджиии и ние се настанихме на сянката, която освободиха. След няколко минути спря новичка шкода с много черен и много кожен салон и ни качи до Ямбол. Някои биха определили шофьора като "мутра", за мен остава симпатичния чичко с татуировки, бръсната глава и тясна, черна блузка, който караше с 180км, чийто климатик поддържаше постоянните 18 градуса и който прелетя магистралата до Ямбол за около час. Разкошен човек. Не беше качвал стопаджии досега, дано да сме направили прилично впечатление.

И така бързичко пристигнахме на Ямбол и скоро след това ни взе един много мил човек с много симпатично комби и изключително стабилен климатик до Бургас. Споменахме, че водата ни е привършила и той така се разшета да ни даде своята, че си разля айранчето. Много готин тип. И пусна дъ бест от Ю2.

На Бургас, вече доста изморени, съвсем леко обезсърчени, почакахме известно време, гадаейки марката на следващия ни превоз и не щещ ли отбива голям, сребърен БМВ 7, багажника му се отваря и чака. Първия момент се зачудихме, на нас ли спира, в багажника ли да се настаниме, но във втория се нахвърлихме в посока колата. Оставихме раниците и тримата, не в най-завидно състояние на дух и тяло с особено внимание и недоверие се метнахме върху лъскавата, черна кожа. Чичкото само ни попита до къде сме и на един дъх ни закара до Несебър.

Един вид това пътуване сериозно ме накара да се замисля за стереотипите и в частност за тези за "мутрите". Цели два екземпляра, принадлежащи към това съсловие, качиха трима стопаджии в новите си лъскави возила. Аз съм нова в тази сфера (стопаджийството) може и да си е практика и все пак мен си ме изненада приятно.

В Несебър, на плажа ни чакаше опънатата палатка на плажа, на няколко метра от водата. Ако ще идете на палатка на Несебър - края на Южния плаж, в непосредствена близост до нудистите е вашето място.

Несебър не ми хареса. Ако не беше Тиесто-то палатката нямаше да е там, но в името на съчетаването всичко е възможно.

Плажа и водата, обаче са разкошни. Чистичко е, няма водорасли.

Голямо количество руснаци.

На главната улица в Новия град, в рамките на няколко метра можеш да пиеш фрапе за 2 или за 6лв, или пък да хрупаш картофки за 3 или 7лв.

На връщане се прибрахме само на два пъти, много директно и бързо.





Много съм доволна от пътуването и палатката и плацикането.
Стопа се оказа голям кеф и емоция. НО носете си повечко вода, шапка и УДОБНО ОБУВКИ.
Оу и рол-онче, не се знае кога ще спре Ферари или Бентли. Няма нищо невъзможно.

Полезно : http://www.stopbg.com/


вторник, 3 юли 2012 г.

10 неща, които обичам... в морето

След почти две седмици на и из морето взе, че много ми хареса. В крайна сметка прекарвах 2.5/3 от времето на плажа в плацикане във водата. През останалата част си горях. Така че важен извод - мажете се по много и на често.

Замислих се като се прибрах и се сетих за най-хубавите неща в морски контекст. Жалко, че не ми хрумна да ги свърша (някои от тях) докато се намирах на морската шир и длъж.


1. Морето в цялата си приказ




2. Бански костюми на точки



3. Сърфиране (не че го умея, но е разкошно за гледане и се надявам някой ден да се науча) и сърфисти



4. Спасители на плажа  (в тоя ред на мисли)



5. С книжка на плажа



6. Големи шапки (може и да не са на точки)


7. Коктейли на плажа, или в бара на плажа

 

8. Гмуркане.






9. Мента със Спрайт


10. Катми.




четвъртък, 7 юни 2012 г.

Приказни къщи

Ето и някои от най-приказните приказни къщички по света.


 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Билки на балкона №2 Растеж

Продължавам да се радвам на зеленините по терасата - и билки и цветя. Все още не са в процес на цъфтеж, малко са бавни в това отношение, но пък зеленеят и ухаят силно. 



Оказа се, че ментата, която ви показах в първата билкова публикация беше безмилостно умъртвена, чрез задушаване от... КОПРИВА. Как се е появила тази коприва не знам, но си беше в наличност. Изглеждаше като коприва, ухаеше на коприва и боцкаше като такава. В крайна сметка от личната ми мента не остана нищо. И сега мохитото ми ще чака благоволението на бабината градина.

Лавандулата обаче доста неочаквано се съживи. Зимата беше изсъхнала, но аз така и не я изхвърлих. Поливах я безмилостно и сега изкара нови зеленинки и малки лавандулчета. Остава и да цъфне.


 

Магданоза е най-доволен. Скъса си зелените мустачки да расте. Скоро Робърт ще разполага с полу-екологично чист магданоз за хрупане.




Градинския чай обаче е най-буен. Порасна голям, голям и взе че цъфна пръв. А и от всички чудесии по балкона, неговото ухание се усеща най-силно.


Следващия път в Билки на Балкона идва ред на цъфтежа, надявам се. Много шарении и красоти. 


вторник, 5 юни 2012 г.

10 неща, които обичам в "Приятели"

"Приятели" е най-любимото ми тв шоу. Гледала съм десетки пъти епизодите, знам кое от кой сезон е и най-забавните реплики наизуст. С моя приятелка редовно раздаваме за пример тази или онази ситуация от шоуто. Като малка любим ми беше Чандлър, но в по-зряло гледане Рос съвсем го избута на второ място. Истински и съвършен дебил. Епизодите с Унаги-то и кленовите бонбони ще останат вечно в сърцето ми :)

Ето ги моите 10 любими неща от Приятели, съвсем не в строго определен ред.

1.  Джоуи


2. Блупърите от всичките 10 сезона. Ако има нещо по-смешно от самите Приятели, това са блупърите към тях. Ако не сте ги гледали досега, в нета са качени всичките с добро качество, гледайте ги.


3. Джанис! И с по-голяма точност - гласът и.


4. Чандлър Най-забавния образ повсеместно из всички филми/сериали.


5. Рос. Най-дебилния.


6. Темата на сериала = I'll be there for you  на "The rembrandts"



7. Всичките любовни трепети на Рос и Рейчъл


8.  Когато Моника предложи на Чандлър и Чандлър предложи на Моника


9. Всички гостуващи актьори и в частност епизодите с Брус Уилис и Брад Пит


10. И разбира се факта, че "Джоу не дели храна!"