Около цялата чудесия със земетръси и последвалата страхотия из сърчицата е от изключителна важност да дойде ред на нещо много хубаво и пленително. Клишета като "Винаги е най-тъмно преди изгрев" са съвсем в реда на нещата. И докато го чакаме хубавото е особено лековито (все пак смехът наистина лекува) да се посмеем. Не знам вас какво ви кара да показвате зъбки, но на мен Тери Пратчет ми действа като валериан и лексотан с малко портокалово сокче.
И тъй след като ми размина (но не отмина) страха посетих близката книжарница, а там беше останала само една Тери-Пратчерова-книжка и си я купих. Заглавието на книжката е
"Маскарад".
Главните герои са любимите ми вещици - Есме Вихронрав и Гита Ог. Ако сте чели Т.П. се добре запознати с изисканата палавост на леля Ог и топлата веселост на Есме. Разбира се черния, едноок котарак на леля Ог - Грибо също е налице. Накратко става въпрос за Операта, за Призракът от Операта, за чудесния характер и разбира се разкошната коса на Агнес и за това колко важно е вещиците винаги да са по три в състав. Ясно ви е колко горещо и потно ви препоръчвам да я прочетете.
Ето ги Есме и Гита
И леля Ог и Грибо
А сега ето ги и моите любими моменти от книжката:
1. Хората, които нямат нужда от други хора, всъщност имат нужда от хора, за да се убеждават непрекъснато, че нямат никаква нужда от тях.
2. Тя спря. (Агнес) Или поне по-голямата част от Агнес спря. Защото физическото присъствие на Агнес беше изобилно. Минаваше време, докато и някои по-външни области от тялото и прекратят движението си.
3. Някакъв човек ги премиташе (стъпалата), поне на теория. Всъщност само местеше мръсотията насам-натам, като и даваше възможност да види нови гледки и да срещне нови приятели.
4. И понеже коефициентът на интелигентност на разгневената тълпа е равен на коефициента на най-тъпия в гъмжилото, разделен на броя на участниците, те не успяха да схванат какво се е случило.
5. През горещото лято в Ланкър невинността беше тъкмо онова състояние, в което е най-лесно да изгубиш невинността си.
6. В Ланкър винаги се раждаха яки и дейни жени. Местните стопани имаха нужда от съпруги, които без да им мигне окото, пребиват до смърт вълк с престилката си, ако им досажда при събирането на дърва. И макар че целувките отначало сякаш са по-привлекателни от гозбите, тъповатите ланкърски момци обикновено помнеха поучението на бащите си - огънят на целувките гасне полека, затова пък готварското изкуство само се усъвършенства с годините. И накрая насочваха вниманието си към семействата, на които им личеше, че хапват с удоволствие.
7. - Никога не те е бивало в смятането, а? - подхвърли Баба и очерта кръгче около сумата.
- Есме, нали си ме знаеш? - отвърна весело Леля. - Не мога да извадя и една пръдня от чиния боб.
8. (За Грибо) Всеки друг го смяташе за обсипана с белези топка от изобретателно злонравие.
В пълно съгласие с тази закономерност душата на Грибо откри, че има още една възможност, когато някой го приклещи в ъгъла (освен обичайния котешки набор от "бягай, бий или се насери, може и едновременно") - да се превърне в човек
(когато Грибо се превръща в човек) Дори облечен от главата до петите, Грибо успяваше някак да напомни, че е гол под дрехите... Когато се усмихваше, излъчваше сгъстена, вълнуващо опасна развратност. Можеше да се пъчи и насън. Дори не е пресилено да кажем, че Грибо беше способен да упражнява сексуален тормоз и като си седи мирно в съседната стая.
9. Гледано от към фасадата, зданието внушава представата за огромна стена от сериозно изтезаван камък
10. Преследвачите надзърнаха надолу към него. Някои все пак носеха пламтящи факли, защото шаблонът не позволява да бъде пренебрегван с лесна ръка.
Тези са ми най-тръпкопобивните. На повечето съм се смяла с глас. Като цяло "Маскарад" е една от най-интересните и забавни истории от света на диска, така че ако ви е до смеене купете си я или си я заемете от библиотеката и се веселете.
